Години, години не връщат се обратно...
само спомени любими, сбират сърца многократно.
Затихна школото постепенно навред...
ала ние, керамици... сме пръснати безчет...
Звънецът невидим сякаш ни сбира,
от срещите всички черпиме сила,
за дълго, за дълго мигът в нас живее,
в сърцата ни тръпка, след тръпка щурее...
Немирни и буйни, шумящи в часа,
катедрата стара още Ви помни гласа...
А сега косите наши побелели правят поклон
за напътствията верни, за човешкия Ви тон... ...