Една ръка поема всяка сутрин
длан мъничка на сънено дете,
отваря своето сърце и вътре,
на столчетата сядат всички те.
Усмихва се, погалва ти косата
и бузка щипва весело, през смях,
показва ти какво е добротата
и с много обич гони твоя страх.
Оставила, забравила далече,
за своите деца, за дом, съпруг,
тя прави от децата ни Човеци
със ласка, с грижа и със непосилен труд. ...