В Европа днес една държава плаче,
сълзите й са кървави и гъсти.
Дали ще го оставим туй сираче –
с разбития гръбнак, нозе и пръсти!?
Но още бие, там, в душата храбра,
сърце което знае да обича.
Сърце, понесло земната си карма –
да го взривяват, изтезават, тричат!
Нима ще има смисъл да живеем,
ако не помним що е справедливост?
Що е почтеност – в песните се пее,
как няма родолюбие фалшиво. ...