На утрото сълзите ми горчат...
И слепи са на вечерта очите.
Ръцете ми са тъжни. И мълчат.
Ала нощта не знае. И не пита.
Погребала съм толкова звезди!
Зачеркнала съм толкова посоки...
Посрещала съм толкова беди!
А Бог ми бе утеха от високо...
Изгубиха ме толкова ръце!
Бях отговор на толкова въпроси...
Крайпътен хан бе моето сърце -
случаен пристан за безпътни гости... ...