На В. с обич
Със много нежност ме погали
прошепна тихо "лека нощ",
а после дълго в тишината
усещах думата любов.
Изрече ли я, как го каза,
така и не разбрах дори.
с душа почувствах: Помежду ни
все още пламъче гори.
Годините... не ги броиме.
Не са една и две, нали?
За броят им говори само
среброто в нашите коси.
Очаквам вечер двете думи
те са ми нужни да заспя.
Със тях съм силна и спокойна.
С теб ми е лека нощта.
© Снежана Врачовска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви Стойна и Магдалена.Думите ви ме карат да се чувствам щастлива.
-
Много чисто и истинско стихотворение за любовта!
Поздрав за творбата и хубав ден! -
искрено, чисто... красиво написано
със сърцето..много ми хареса.. -
Ани, благодаря ти.Зарадва ме.
В същност на времето, долу-горе преди половин, век започнах със стихове.Тогава имаше много издания отворени към младежкото творчество.Според мен, стиховете се раждат от спонтанни емоции, така характерни за младостта.Сърцето диктува, а ти само държиш молива. Постепенно, с годините, човек започва повече да разсъждава,да обмисля, преди да пристъпи към белия лист.Така постепенно започваха да се появяват прозаичните ми писания.Сега стихове-само от време на време и то само при голяма емоционална потребност, като например, подарък за рождения ден, какъвто е случая с по-горе написаното стихотворение.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
