Попита ме за думата ризома.
Наперена отвърнах ти с апломб:
Нима не знаеш, нещо като нищо,
аксиома, въже оплетено в кълбо.
Или е коренище, има смисъл,
ако го хванеш от едния край.
Ще разплетеш на нишки нищото,
без център и без сок комай.
Или е всичко, песъчинка
или трохичка от самун.
Ливада, дяволска пустиня
дълбоко в мене и навън.
Не знам, но мога да усетя.
По своему. Без превод строг.
Луничка рижава от мен за тебе -
печат от слънчевия слог.
…
© Христина Комаревска All rights reserved.