На Валя

- Ах, Валя, Валя.

С какво ме ти омая?

Коя те майка родила,

та си тънка снага извила?

Коя те земя хранила,

и блага душа градила?

И си така работна,

чевръста, с трудности  сговорна?

И те гледам, Валя.

Ти си тъжна. Що е? Не зная?

- Българска майка ме родила,

с любов и нежност ме кърмила.

Врачански буки зелени

са моите сестри засмени,

а верни ми другари

са прохладните дъбрави.

Згориградските красоти

ме дариха с душевни висоти.

Гурбетчийка съм аз сега,

далеч от родната страна,

далеч от син, дъщеря и снаха,

далеч от дом и рода.

А тате се скоро помина,

млад в Отвъдното замина.

Не бях в живота му нелесен,

не чух му лебедова песен.

Затова сърце ми плаче,

затова съм тъжна, унила

и стройна снага превила.

Скоро ще имам внуче

и нека Природата мила

щади моето птиче -

да е здраво и щастливо,

всичко да е красиво.

А, аз на село кат' се върна,

всички горещо ще прегърна.

                      5.10.2009г., Мадрид

_____________________

  Згориград - село, почти квартал на Враца