Нощта изпусна пара. Чу се гръм.
А вчера бе прекрасно!
В черквата е тясно.
Един е Великден!
Ликът на Господ ни полазва
и няма поп да ни покаже
как след мъката да продължим.
Държим свещите - без огън!
Е, как спокойно да заспим!
Над селото е тихо - без камбанен звън! И попът е ненужен!
Така е в малкото село! Добре, че Господ е в сърцата ни!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.