Apr 7, 2010, 1:45 PM

* * * На Веси 

  Poetry » Other
534 0 3

 

* * *

          На Веси

 

Ей, мъничко бебе,

кога ми остава време

да пиша за тебе...

А искам да пиша,

а мога да пиша;

защото чрез тебе

светът още диша -

чрез твоя поглед,

усмивка, ръчичики;

чрез двете маслинки -

твойте очички;

чрез всеки трепет

и порив, и сила

светът още диша,

рожбичко мила...

 

А ние се лутаме -

зрели, големи -

слепи - в болно

обществено бреме...

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??