На враговете ми...

Feb 1, 2009, 1:42 PM

Poetry

643 0 5

Говорете зад гърба ми, говорете,

но нека злобата ви да не ви се връща.

По пътя ми не може да ме спрете

със завист черна и ненавист съща.

Мразете ме - това ми е куража

да ставам сутрин със усмивка блага;

с пренебрежението си да накажа

всеки, както се полага.

Пирувайте над мойта несполука.

Празнувайте - не ме жалете.

Не аз съм тази, дето тука

копае гроб на враговете.

Говорете мръсни думи, говорете -

тя, злобата, почивен ден не знае.

Но с мечтата си си останете,

че ще бъда някога отчаяна.

Докато в мен кръвта бушува,

ще пазя добротата като цвете,

тъй като приятели не се купуват,

но лесно се печелят враговете.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sunshine_93 (Мила)

2009-02-01T22:21:07+02:00

харесах!
Незабравима (Кремена Стоева)

2009-02-01T15:02:14+02:00

О, моля те... Винаги търси логика в това, което пишеш!
Veronisia (Вероника Борисова)

2009-02-01T14:27:58+02:00

"Докато в мен кръвта бушува,
ще пазя добротата като цвете"

Много добре казано. Поздравче!
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

2009-02-01T14:22:07+02:00

Добре, нахъсено, но в самото съдържание има явни противоречия. Истински добрият човек не казва "нека злобата ви двойно ви се връща", "и с презрението си да накажа всеки, както се полага"... Има и още, но и тези стигат. А в последния куплет логиката съвсем ми се губи.
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-02-01T14:03:19+02:00

Категория - философска!
Хареса ми!
Поздрави на адашката ми!