НА ВРЕМЕТО ПО ГЪРБАВИЯ ХРЕБЕТ
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех,
наръсих сол на къшея си хлебец и всичко, май, приключи със това,
през Времето на гърбавия хребет си скъсах стрък от лятната трева,
от мравчиците в топлия мравуняк – любов към отлетялата троха,
да дишам – от светулките целунат, додето се изкачвам към върха,
от вятъра – бездънната му ласка, превърнала се подир миг в свистеж,
и стихче под Луната да надраскам, доде над мен запалва тиха свещ,
от славейчето – нотопис от трели, перце от – отлетели вдън! – ята. ...