Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм.
Събирам си букети от цветята
залепнали по вашите стъкла
и в дланите си хладни
ги разтапям,
възвърнати в първичната вода.
Очите ви са извори на страховете,
не са ми нужни вашите тела. ...