След осем часа плътно зад волана
усетих, че заспивам от умора.
Бях тръгнал преди залез от Милано
след цял ден срещи с непознати хора.
Ръмеше ситен дъжд, но в планината
премина в мокър сняг. Почти безумно
изглеждаше да карам в тъмнината,
но трябваше. Очакваше ме шумна,
съдбовна, важна среща на обяд
в софийския ни офис. Пелената
от сняг бе плътна. Ни село, ни град
се мяркаше. Бе тайнствено в гората. ...