Излетя като птица от зейнали порти -
две забравени двери - човешки очи...
... излетя като обич - на вятъра вярна
и затвори вратата на твоите дни...
За последно "косата ти меко погали"
и "остави луната " да плаче в заслон -
"все нагоре" - живота ти с мъка прежали -
"все нагоре " - към светлия жив небосклон...
... "незадъхана", смела, прекрасна и нежна,
като вятъра буйна и блага в нощта,
като истина - пареща в думите струйно,
като стих недокоснат - прекрасна душа...
Две очи за последно душата отвори.
Подари им последния цвят в утринта
и остави любимите ти... да ги затворят -
с неизречени думи - мъжка съдба...
(in memoriam)
© Нели Господинова All rights reserved.