На върха,
в небесата извисил се,
като на ангелски крила стоя.
На поглед хвърлей сняг белее,
а слънцето –
да го докоснеш със ръка.
На върха се диша леко,
няма мисъл за земна суета.
Той е място,
където единеят Вселената
и майката Земя.
На върха е тихо.
Само мисълта ми шепне:
„Да беше тук със мен…”
© Ласка Александрова All rights reserved.