Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък,
за когото сърцето кърви.
Сега е от мравка по-нисък...
А къде беше, изправен, преди?
Умирахте самотни, предадени...
Обичта е простила отдалечеността.
Прекланяме се, от греха си задавени...
За себе си плаче... тъжната ни душа...! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up