На залезите тъжните лъчи обичам.
Със златното рисувам своите мечти
и никой няма да ме види, никой,
защото в тях сама се скривам.
Тогава самотата не тежи,
както и в дъжда сълзите се разливат.
По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва.
Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях
пътеки, пътища и небеса,
където само аз ще стъпвам.
Ревниво ще ги пазя.
На другите очите няма да ги разберат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up