На залезите тъжните лъчи обичам.

Със златното рисувам своите мечти

и никой няма да ме види, никой,

защото в тях сама се скривам.

Тогава самотата не тежи,

както и в дъжда сълзите се разливат.

По мокрите ми стъпки никой няма да ме следва.

Ще бъдат само мои и ще пребродя с тях

пътеки, пътища и небеса,

където само аз ще стъпвам.

Ревниво ще ги пазя.

На другите очите няма да ги разберат.

На залезите своята несбъдната любов обричам.