Ти с всеки стих си толкова различен,
но всеки път докосваш мойте струни,
перото ти - то знае да обича
и да мълчи умее, с малко думи...
Ти във всеки стих за нещо провокираш
и болка и мечта в мен се ражда
и всеки път различен свят откриваш,
във всеки стих отново се прераждаш...
Дерзай, приятелю, запълвай бели листи,
споделяй твойте радости и болки,
а ние ще останем после чисти,
щастливи, чак не знаем с тебе колко!...