Наболо мълчание
И те възбогнах, и те възмечтах.
В нозете ти вода разплисках.
Долюбвам те със вино и със хляб
(неугасено вино няма как да вкисне).
И ти принасям в жертва своя страх,
че всеки Бог в жестоката си милост
със Времето ни стрива – сива прах.
(Спасява ни на Любовта от жилото?)
И всяка нощ е с тебе очертана.
На устните ти с топлите извивки.
От обич и от нежност разлюляна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up