Sep 23, 2012, 4:00 PM

Наболо мълчание 

  Poetry » Love
1391 0 29
Наболо мълчание
И те възбогнах, и те възмечтах.
В нозете ти вода разплисках.
Долюбвам те със вино и със хляб
(неугасено вино няма как да вкисне).
И ти принасям в жертва своя страх,
че всеки Бог в жестоката си милост
със Времето ни стрива – сива прах.
(Спасява ни на Любовта от жилото?)
И всяка нощ е с тебе очертана.
На устните ти с топлите извивки.
От обич и от нежност разлюляна, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??