Начало Имало е време, когато си била щастлива, Далеч в миналото, преди да срещнеш реалността. И тогава мрак обви душата ти И сядаш повече не ще да има светлина. И точно в този миг... миг преди И последната капка надежда да падне Отвори широко очи и виж Красотата погрозняла Доброто, станало лошо. Всъщност, защо пък всичко да е лошо? Затвори очи и си представи, Че знаеш къде точно се намираш ти. А веднага след това се събуди И на същото място се озови! На съдбата нищо не оставяй, Сама си стани съдба и ще избираш Само верният път на сърцето. Единствено на себе си разчитай И “приятелите” не закриляй. Не знаеш, когато ще той да те препъне, По пътя, по които си поела. Живей с мечтите си, Но винаги ги ти постигай. Дори живота ти смисъл да няма, Потърси го и намери промяната! Не се оставяй течението да те отнесе. Намери щастието, любовта, които те очакват. Срещни човекът, роден само за теб... И прочети стихотворението до край с него! Недей да спираш, недей да се колебаеш Туй само ще ти попречи ...