Тръгваме вече, беше ни истинско,
слънце пладнуваше в жадни очи.
Чувствата бликат, сълзи разплискали,
стръкче пелин във душата горчи.
Но ни повежда, светла, пътеката,
с росни надежди към новия дом.
Хлябът ухаещ не винаги мек е -
шепне ми звездният стар метроном.
Няма обръщане. Бъдното вика ни.
Стискам ръката ти с много любов.
А във следите ни вяра пониква,
сякаш посята от тих благослов.