(Преди да бъде прочетена творбата ми искам да кажа, че качвам част от нея. По - точно началото, за да видя дали би се харесала на хората в сайта. Благодаря предварително за отделеното време ^^)

    Ако си мислите, че това би била една нормална книга, както всички останали може и да сте прави. Но тази книга няма да е никак весела, защо? Случайно животът да е весел и забавен? Разбира се няма да оставя всичко да тъне в меланхолия, ще има моменти на гордост и радост и други неща, които не знам как да нарека, но така или иначе ще има възходи и падежи. От сега искам да се извиня на онези на които няма да им хареса. Не мога да се харесам на всички и този факт ми е пределно ясен. Все пак благодаря на онези с биволски нерви седнали да прочетат нещо без да съм ги карала насила, просто защото са мой приятели и са прекалено мили да не ми кажат да вървя на майната си.

         Идея си нямам дори как да започна, нищо чудно, че когато един човек споделил на приятелите си,че иска да бъде писател, те единодушно казали: “Нашите съболезнования”. Голям трън в тесни и неудобно впити гащи е писането, може би и затова не ме бива в него.

            Но така или иначе съм с дебела глава както казва майка ми и затова напук на грешката, която мога да направя, а тя ще да е огромна. Аз реших да напиша нещо като “книга” не съм J.K. Rowlling по очевидни причини, но и аз съм жена, а ние като си наумим нещо – ми така де правим каквото искаме, а след това останалите са виновни, но не само жените правят това. Нека да ви въведа в безсмислицата,която предстои. Кейт е млада и красива, напълно естествено за жена на 23. Вириън или Вивиан, майка му така и не се решила, кое име и харесва повече затова го наричала и с двете. Горкото дете с такава майка шизофрения да развиеш. Кейт и Вивиан-Вириън се срещат на място, на което Вириън мрази да ходи, но е там по задължение към семейството му,  което така или иначе ще се разпадне.  А Кейт е там защото точно в последните месеци е решила,че иска да прави нещо различно и затова е отишла в клуб, по–точно странен бар, за да е тежкарка. Е, да, ама... не. Кейт има такова заешко сърце,че по-добре да си беше седяла у дома. Не стига че след като чу няколко песни на Black Sabbath се изплаши. Странно момиче ви казвам. Но след срещата им в живота и на двамата настъпват коренни промени, вредят си в полза на другия, както всяка една любовна история. Но ще ви даря с разковничето на един трудно достигнат добър край, не искам да ме запомнят с това колко много не харесвам влюбените. Напротив, аз съм от онези безнадеждни романтици, който ще се бръкнат на среща двадесет минути по – рано и ще се опитат да не изглеждат толкова нелепо отчаяни. Но все пак точно тази любов и това огромно и тежичко сърце е виновно за добрините които правя. Така че в момента ми идва да си ударя два шамара, защото имам предчувствието че пак ще объркам нещо. Да ви запозная и останалата част от екипажа на кораб живот. Майката на нашият прекрасен шизофреник Вивиан-Вириън се казва Марси. Не, спокойно не е от марс, въпреки че ако някоя от вас я познаваше би я върнал на Марс. Марси не е лоша майка, дори е идеалната жена способна да отгледа трите си деца. Добра жена с красива и лъчезарна усмивка като на добрият герой в приказката, който винаги спасява положението. Точно както Гандалф и неговата магия, само дето Марси не е на кон и не мирише на Old Spice,и носи жезъл със струяща от него светлина за холивудски ефект.Тя е просто мама Марс както я нарича най – малкият и син Кърт. Тя в момента е домакиня, но също така и успешен дизайнер. Налага и се пътува из страната, че и извън нея по работа. Бащата на Вириън се казва Дейв, е не вокалът на Foo Fighters, но да, пак се казва Дейв. Преди тате Дейв е работил като психолог в едно училище и там се запознава с Марси. Той е мил и добър човек, затова и хората му се качват на главата, но пък за сметка на това Дейв има уникален талант да рисува. За този  си талант разбира случайно след петата си среща с Марси на която се напиват, а тя иска той да я нарисува. От тогава Дейв издържа себе си и семейството си чрез изкуство. Не съм не е дошъл краят на семейството на Вириън, би казал George RR Martin преди да убие всички, но тук няма да има смърт. Вириън има двама братя. Антъни и Кърт. И двамата са по – малки от него затова той е батко закрилник на малките сладурчета, нищо че Антъни не е чак толкова малък само на 21 и половина. Кърт е все още дете, но за 9 годишен е страшно дрънкало. Антъни завършва училище и в момента избира с какво да продължи в университета. Учил е чужди езици, но дори и на майчиния си език не може да говори правилно. В свободното си време, което е много се занимава с музика. Доста добър музикант е, няколко души са искали той да се присъедини в техните групи, но той накрая решава да създаде своя такава. Кръщава я Bonus Tracks, не питайте защо, просто в онзи момент му звучало като добра идея и все още е. Бандата му е често участник по среднощни бараве, затова и Вириън се налага да ходи с него като лична охрана назначена от мама Марс. Вириън помага на Антъни и след това двамата се прибират у дома преди Кърт да е изгледал и последната анимация и да е заспал на дивана както обикновено. След това следва вечеря и Вириън пуши на терасата на стаята му. Антъни спи като пък, нещо което Вириън обожава. Така ноща плавно и красиво минава и идва следващият ден. Ден в който Вириън нямаше никаква представа колко   красива е Кейт със светлозелени очи, руси коси и достатъчно висока, за да я целуне правилно, без да пропусне както прави винаги.

Глава 1

            Двама бодигарда бяха помъкнали към изхода един средно хилав, но много пиян младеж. Младежът се съпротивляваше, но от това резултат едва ли би имало. Грамадите  спокойно го влачеха като чувал с развалени картофи, а той продължаваше да крещи на незнаен за човечеството език.  Един от тях отвори вратата с ръка докато другият за последно издърпа младежа и го изкара навън. Вириън бе свидетел на гледката, но преди да има време да реагира една от грамадите които преди малко си имаха работа с пияният младеж се запъти към него и го поздрави.

         - Хей! Ви! Мой човек, как си?? – Огромният мъж, който приличаше на бяла полярна мечка, която току що се бе научила да ходи на два крака се доближаваше към Вириън. За него беше късно и нелогично да се премести, защото вече бе в прегръдката на Тим. Тази прегръдка бе болезнена за Ви, защото мечката успя да изпука и последният прешлен по гръбнака му. Това продължи около минута-две преди Вириън да започне да рита с крака във въздуха. Тогава Тим го пусна и потупа по главата като кученце.

Тим бе доста радостен че вижда Вириън, защото въпреки болезнените прегръдки, те бяха приятели на едно нормално и присъщо за мъжете ниво. Двамата са се спасявали в различни ситуации и имат доверие един на друг. След кратък 5 – 7 минутен разговор Вириън попита:

        -  Антъни е вътре, нали? – Тим кимна няколко път.

        - Разбира се, че е там къде другаде да е! – последва усмивка от страна на Тим след която Вириън влезе в бара. Атмосферата в бар Blame бе както в почти всеки бар в който се събират банди с цел хората да чуят музиката им и да си намерят спонсор. Но различното при Blame беше, че собственикът на бара бе запален по грънч музиката от дете и затова навсякъде имаше плакати на такъв тип банди. От пода до тавана и тук таме някой албум окачен в рамка. Собственикът на този бар се казваше Лу, а прякорът му бе Сладкия Лу. Не защото бе най – големия красавец в града, а защото получаваше този прякор от хора който нямат пари за бира, но не могат да живеят без нея. Лу и Антъни са първи приятели затова и Антъни постоянно кисне в бара. Ако не е на сцената то значи е сервитьор за малко или пък подрежда стока в склада. Лу му плаща за труда и разбира се Антъни изпива труда си в бара на Лу. Идеалната сделка за Лу. Ви си проправяше път през тълпата насъбрала се да гледа един мини концерт на туко що създадена банда. Докато се приближаваше към барплота Антъни бе зад бара и наливаше бира в седем огромни халби и определено не завиждаше на сервитьорът, който трябваше да занесе поръчката на масата. Лу бе в склада затрупан с кашони от преди малко дошли шишета с какъвто алкохол може да съществува. Той искаше с бара му да има всичко, затова в бара на Лу винаги имаше много хора. Антъни видя Вириън и саркастично каза:

          -  Мама Марс? – Вириън кимна сядайки.

          -  Ще изпия една бира докато приключиш смяната си, така или иначе трябва да те прибера вкъщи. Антъни изпълни поръчката му след това отиде при Лу в склада. Бара не би никак пуст, което не се хареса на Ви, защото той не харесваше навалиците или огромните фестове по улиците. Той дори не харесваше някои празници просто защото покрай тези празници се вдигаше прекалено много шум, а той мразеше прехвалени и шумни неща.