Краят наближава.
Усещам го така.
Мисьлта не подминава,
че тъй далече си сега.
Творецът ти прощава,
но аз не мога ти простя.
Със сълзи да те прежаля
дори не бих могла.
В помощ на безкрая
аз обричам се сама -
да сънувам и мечтая
за невъзможните неща.
Безплатен материал за поета оставяш -
да опише разкъсаната ми душа,
умираща в съня безмълвна,
призоваващата изцелителката мъдра.
С правото си да те съдя
в сънищата те убивам,
но там единствено съм аз способна
да загубя всеки спомен.
Да те последвам аз не мога.
Открадна търпението ми.
Оставам тук в безкрая
да чакам началото на края.
© Веселина Илчева All rights reserved.