Nov 14, 2007, 12:35 AM

Начинът, по който сменяше крушките 

  Poetry » Other
686 0 6
На Х.

Спомням си с неприлична
за епохата точност

(Сега е модерно да сме несигурни),
Като на снимка си спомням Начина,
по който сменяше крушките,

влиза в хола и спокойствието му
плъзва по паркета, просмуква се
в дрехите ми и се увива около стъблата
на фикусите,
пристъпва тромаво, сервизите подрънкват
в такт с походката му,

внимавай да не паднеш и защо си сложил
тази риза с този панталон,
ще каже майка ми,

но той мълчаливо ще се съгласява,
няма да й казва нищо, Спокойствието
Му е залепнало по върха на пръстите,
все така съсредоточен е,

спомням си жеста, с който ми подаваше
изгорялата крушка,
изгорялата крушка, за Бога!
Крушката отдавна изгоря!

Защото един полу-ден, полу-нощ той си
отиде…
Завинаги…
Заедно със Спокойствието си,
а фикусите увяхнаха.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??