От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии.
На релсата плаче напукана длан.
Цветя за избрани успях ли да свия?
Плътта зачерви я от кожа колан.
От камъни бели издигам защита.
На слънцето меко говоря за теб.
То слуша и грее. Не смее да пита
за нашите думи и спомена блед. ...