Над бездната
/ на моята Душа/
Не си създавай грижи - от безгрижните!
Ни обич - от забравен послеслов...
Трохите винаги остават ничии.
А в празните очи - не идва Бог.
Не си хаби палитрата с прозрения!
Ехиден смях от мъртви Светове
ще я превърне в клюка непремерена.
Ще скубят ангелските ти криле...
Не се отказвай никога от себе си!
Макар да те кръщават с имена
нечисти и да те захвърлят в бездната -
бъди спасително въже до край!
И нека в тези пусти измерения
остане всеки укор и лъжа.
След теб ще се катерят само смелите
и твоят Дух - за знаме ще държат!
© Маргарита Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави! Харесва ми!
-
Успех, Марго!
-
Да,смисълът е в думата .Благодаря Ви,че сте се замислили над дълбочината на стиха!Хубаво е как всеки намира по своему стойностите в него.И аз се радвам на коментара и забележките,от които се уча.Успех на всички!
-
Стойностна творба, различна със своята смисленост, но без финалния ред, него просто го игнорирам и гласувам все едно го няма.
-
И на мен ми хареса, Марго! Успех ти желая, мила!
-
Благодаря за коментарите,подкрепата и препоръките!
-
Подкрепям те!
-
Гласувам и това е достатъчен коментар.
Всъщност, може би това със знамето някак не го усещам, като част от картината, може би факел ще бъде по-добре, но е в конкурс и знам, че не могат корекции, пък и ти си авторът
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
