Марк 4:6
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
Душата ни избухна като лава...
Изгаря всяка мисъл непотребна.
Разлива се по шумните площади -
като река, която в себе си съзрява
без да боли, когато се отдалечава.
Без да тежи, когато приближава.
Брегът до съзерцание го няма.
Кръвта дими и в корена изгаря,
подобно недопушен фас.
Звукът е в безизходица. Ранява. ...