НАД ЛИСТА СЪМ РАЗСТРОЕН

Стоя над листа  си  разстроен:

за всичко ли в света  съм крив?

Не съм живял живот спокоен

и  всичко  правя със мотив!

Оглеждам често Обществото...

Претеглям хубаво и зло.

Не виждам място за Доброто,

тъй както вечно е било!..

Не палим свещи на Светците

Живота ни е грях до грях!

По- често хващаме горите,

вместо да бягаме от тях..

Попържаме дори и Бога!

От “страшен съд” не ни е страх!..

И като някаква подлога

за всички ставаме за “ смях”…

Забравяме Човещината...

Доброто тъпчи ме под  нас!

И Дявола ни е в душата

И само Злото е на власт!..

Не сме по-силни  и в  Морала…

И не цени ме  мъдростта!..

Душата ни в калта е спряла…

И там е нашата следа…

При нас,  Инстинктите господстват.

Ний не живеем с правила!

Не знаем що е Благородство,

И честно свършени дела!

Но имаме си Егоизъм!

И правило:  Вземи—не дай!”

Крадем единствената риза...

И ад гради ме , вместо рай!..

Духа изпуснат от Пандора,

Се вмъква в нашите души..

А злото, Зло е без умора..

И няма да ни утеши!..