Над мъглата, над мойта душа,
гарванът тъжно стои.
Гледа и грачи – с черния,
грозен, тъй страшния поглед.
Стои и е вперил очи,
стои и очаква ДУШИ!
Защото само това е за него награда,
само това е за него наслада,
и вечна и черна – преграда.
Към светлия, тъй топъл ден.
Убива и влачи поредната жертва.
Наслада тъй отвратителна, ...