В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба,
тя ме кара да се ненавиждам.
Тихо плиска се водата –
прилив, отлив, в своя бряг
по-далече, над нещата,
в капчиците тайни спят.
Твърде дълго, твърде кратко…
Фениксът се среща рядко. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
* https://www.youtube.com/watch?v=7zIG8KgD-ug&start_radio=1&list=RD7zIG8KgD-ug