Надали
И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири,
и блясъкът помпозен и фалшив.
И шутът, който вечно тъжно свири,
за упокой, а искам да съм жив.
Животът ми е поход кръстоносен,
единствен спътник, верен – любовта,
цери душата, в опит, нескопосан,
да ми е щит, да променим света.
От белези, пробойни и пролуки,
прокъсан флаг е моята душа.
Любов, поспри! Аз май, че съм дотука,
дори не зная как да те теша.
И хич не ми замазвай пак очите,
че щом те няма много ще боли.
Спокойно ще живея без мечтите...
Спокойно, да. Живея... Надали.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Иве, сенсей, благодаря ви!
-
Надали е център - люшкане и поемане в някоя посока.
Хубаво! -
Наденце! Благодаря ти.☺
Наслада е човек да се докосне до поезията ти.💟 -
Много са ми метафорични метафорите, Деничке -Зорничке, чак неразбираеми. Умрях от смях, детенцееее!
-
Четох и мислих много над метафората “къдрави турнири”. Върнах се, прочетох пак къдрави. Връщам се трети път и чак сега видях защо не я разбирах тая метафора 😂
-
Така е, Вики.
-
И тази вода ще изтече! Пак ще живееш, не бой се. Луд умора няма 😀
-
(Да) заглъзна – да заседна, затъна. Прочутите депресии на Овена. Доволен? Така е, Лина.
-
Като затворят човека между 4-те стени на дома му, за какво да мечтае, освен за невъзможното?❤️ Поздравявам те!
-
Аз ти благодаря, Тони!
-
Благодаря, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
