И след мен ще останат момичета,
които горят като въглени,
и в сърцата Им пак ще е лято
от сънища недосънувани.
И след мен ще останат въздишките
от нежния полъх на бриза
и когато развее косите Им,
ще зная, че пак ще обичат...
А след края ще дойде началото.
Това е почти неизбежно...
И тогава в очите на вятъра
отново ще цъфне надежда.