Тишина.
Щастието топи се в звуци на безмълвна красота.
Аз търся кратък отглас на някой,
нещо в тая пуста тишина.
Но няма!
Самота.
Отново ме обхваща с прегръдката на стоманен оков.
В кратък миг надеждата загива и сълзите нямат волята да потекат.
Те капят вътре в пресъхналия ручей на любов,
те нямат жал, те няма как да спрат.
Безпомощност.
Разкъсва ме за кой ли път? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up