На крилете на полъх

идва надеждата

в миг животворен.

Бледа луна е

във нощите мрачни,

от болка се ражда

и винаги тихо

последна умира...

Как бих желала моята душа

да е сияние над морската вълна,

моето сърце

да е къс от синьото море.

Надежда - огнище с негаснеща жарава,

копнеж на пътника с протегнати ръце.

Надежда - прибежище мое и заслона,

аз срещнах и  разперих сгърнати криле!

Надеждата крила пришива.

Легенди и тайни времето разкрива

щом имаш ключа на хорските съдби.