Нахлу в живота ми бавно, внимателно.
Докосна душата ми с нежна ръка.
Не се впусна в приказки празни.
Реши да откриеш дали съм "единствена".
Бавно разкриваше своята същност
(според мен наранена душа).
И ме питаше само единствено:
"Как си? Наред ли е всичко със теб?"
Продължи да ме пазиш от бремето.
С мен споделяше само усмивки.
А дали ще настъпи и времето
да си бъдем по-близки, открити...