Sep 1, 2013, 11:12 AM  

Надежда 

  Poetry » Phylosophy
537 0 0
Надежда
Дордето грее Слънцето в Небето
и Пеят песни Птиците в полето
ще разцъфтяват приказни картини
дори в незнайни паралели и пустини.
Далече от Неволите на Дните,
от тропота на Хулите, Лъжите,
ще съзерцавам тихо светлите Лъчи
и Хляба ми ще спре да ми Горчи.
През дълъг мрак и ветрове студени
съглеждам Бряг из многото мъгли
и мислите във мене като Възродени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Random works
: ??:??