Sep 4, 2008, 8:26 AM

Надежда 

  Poetry
569 0 5

Изгубил по точки си сякаш двубоя

с живота, ограбващ те жаден, студен.

Заставаш в дъното на сцената своя,

но тайно бленуващ за новия ден.

 

Завърта отново колелото съдбата,

започва пак новата, стара игра.

Защо ли трепериш пред жребия неин

за своята страдаща малка душа?

 

Надеждата хвърля ти ключ за вратата,

отваряш я бавно, притихнал в мечти,

дали ще се спре при теб светлината

на идните твои забързани дни.

 

 

 

© Сеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • +++ Поздрав сърдечен!
  • Истинско доловила!
  • Казах ти, невероятно е! Браво! Едно от най-хубавите неща които съм чел.
  • Много хубав стих! Надеждата крепи човешкото съществуване.
  • Дали?!... или ще потъне в мрака на монотонното ежедневие...
    харесах стиха ти! браво!
Random works
: ??:??