Изгубил по точки си сякаш двубоя
с живота, ограбващ те жаден, студен.
Заставаш в дъното на сцената своя,
но тайно бленуващ за новия ден.
Завърта отново колелото съдбата,
започва пак новата, стара игра.
Защо ли трепериш пред жребия неин
за своята страдаща малка душа?
Надеждата хвърля ти ключ за вратата,
отваряш я бавно, притихнал в мечти,
дали ще се спре при теб светлината
на идните твои забързани дни.