Надежда

Jan 28, 2009, 6:55 PM

Poetry » Other

890 0 2

Надежда
Облечена съм в бяло,
а пред мен е голямото огледало.
Ти обвиваш рамената ми
и „обичам те” изписва се в душата ми.
Две рани в крилата ни
и писък студен в душата ни
жално отеква в нощта,
а в огледалото пак виждам... самота.
Зениците счупени
в парченца тишина изгубени.
Думи празни, но устните все още са жадни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Надежда

Want to read more?

Random works