Надеждица ми трябва!
Къде ли е, къде е да я диря?
Със шепи, с шепи да я грабя
една торба догоре ще напълня.
Хора, не отминавайте така...
Аз плащам, кой каквото ще
даже за парченце надежда.
Кой, колкото може да даде...
Когато напълня аз торбата
За мене ли ме питате - не, няма!
На всеки, който няма давам по зрънце.
На всяко тъжно, безнадеждно сърчице.
© Роско Цолов All rights reserved.