Преодолях те, все си аз повтарям,
стига ми това, което ми предлагаш.
На любов от теб не се надявам,
а с поглед, жест отново ме пленяваш.
Държах надеждата затикана на тъмно,
обещах си да не съм наивното момиче.
Уж промених мирогледа си напълно,
ала отново каца ми на рамо като птиче.
Казват надеждата умирала последна..
А знаеш ли, че жертвите ѝ са безброй?
Ръката си към теб ако сега протегна,
ще бъдеш ли, любов, мой спасител и герой?
© К. Г All rights reserved.