Ти дойде! С полъха на пролетта,
с първото кокиче, преборило снега!
Ти дойде! С усмивката на първата дъга,
изправила се гордо след дъжда!
Ти дойде! С песните на птичите ята,
надживели път и студ, и самота.
Ти дойде! Отново да свиваш гнезда,
в любовни нощи да виеш венци от цветя,
възродена, порочно непорочна,
до болка желана, по-красива от всякога,
по-силна и непоколебима, зад гърба захвърлила
убийствено агонизиращата тежка зима. ...