Когато сутрин отвориш очи,
света поглеждаш с надежда.
И някак си смирено ставаш ти
и тръгваш по безкрайните пътеки.
С всяка стъпка света ти се разпада,
но ти си длъжен сякаш да вървиш.
Крачка, две и три ... и триста
вървиш, но някак неохотно ти.
Току проблесне някъде искрица
и с нея малко пламъче се ражда,
че след стъпка, две и три ... и триста
хоризонта пак ще бъде ясен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up