SteeleR (Атанас Баротов)
18 22
Jul 15, 2006, 5:34 PM

Надежда 

  Poetry
732 0 2
Ден след ден изтича времето останало
изпълнено със болка и сълзи...
Ден след ден прекарвам жалено
да бъдем Ти и Аз – както преди...

Знам, че искам невъзможното –
копнея за отминалите времена...
Знам – различни сме и двамата,
но нали гори, все още, искрата във нас...

Бих искал да те помоля – позволи ми –
да надникна поне още веднъж през тези красиви очи...
и тихичко да погаля душата, стаена там вътре...
да потанцуваме още веднъж както преди...

Бих желал да те видя усмихната,
за да спре да бие, тъй лудо, моето сърце...
Бих желал... Бих желал да погаля тез устни
със шепота на вятъра събрал ни таз нощ... до зори...

© Атанас Баротов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??