Погълната в мрака на свойта самота,

видях искрица нежност, малко светлина.

Вървях към нея със надежда,

но устремът ми блъсна се в стена.

Но аз не спирах да те търся,

с любов към теб протягах длани.

И ти за миг в ръцете ми се хвърли,

успя да те докосне любовта ми.

И вече нямаше го моя мрак,

за мене беше свят за двама...

Но ти застана зад стената пак

и питах истина ли е било или измама.

И пак останах в свойта тъмнина,

но още чувствах топлината в мене...

И знаех, че ще разруша тази стена,

щом любовта живее още в мене.