Някъде в дълбокото -
между "никъде" и "вдън земя",
живяло свито малкото,
малко свито... грехота... (...)
От зрънце пръкнало се - въх, мър', майко,
то тръгнало да дири свят,
залухано, забутано, защот' е малко,
завряно в куха и самотна смрад.
И ей го - чука на вратата -
изпълнено с надежда, с възхищение,
усмихнало се, но за отплата,
му затворили със унижение... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up