Студът сковал е земята.
Скована е и моята душа.
Мъглата бавно се вдига,
но едва ли нещо ще промени.
Духни ти, вятърко, тихо.
Разбутай таз студена мъгла.
Слънцето леда да разтопи
и моята душа да освободи.
Така ви чакам, кокиченца бели,
и ти, минзухарко, да грейнеш.
Но ето, чух как капе капчукът
и врабчо самотен за трохички дойде. ...