Sep 5, 2019, 11:20 PM

Надеждата 

  Poetry » Other
2063 7 7
Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте,
синееща, все повече... до болка,
но тя държи мечтите си в ръце
и стиска ги до кръв, но още колко!
Понякога изгаря като пещ,
на вещица понякога прилича,
от думите ѝ силни в грозна вещ
превръщам се и все не се обичам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Random works
: ??:??