Надеждата не е в "Сега"!
Крепиш си надежда ден подир ден,
минава денят, а ти все - уморен,
повтаряш: „и утре е ден“,
но кой ли надява се днес раздвоен?
Тече си животът и миг подир миг
пропускаш Земята и свойта енигма,
защо на небето намигаш,
от своите корени, тайната скриваш?!..
Не търся в душата достъпна,
подобна възможност навътре да зърна,
оглеждам се – себе си – пълна, ...