Улицата. Претъпкания бус. И паветата...
Отиваш да изкараш хляба...
Снегът е надвиснал по дърветата.
До прозореца изправен със кафето
чакам сънят да ме остави...
Ти внимавай... отивай, не ме мисли!
Да ме мислиш няма нужда...
и тъй и инак денят ще е сив,
ще вихри вятър немилостив,
ти - с проблемите, аз - въздушен...
до залез - после ще се срещнем,
ти с преумора, аз с таблета, ...