Mar 28, 2021, 12:18 PM

Надежди 

  Poetry
538 5 9
Ветровете разкъсват нацъфтелия ден
и пилеят парченца надежди в небето.
Със забравено тъжен, дъждовен рефрен
най-самотните пътища тръгват далеко
да те търсят. Дори неразбрали защо,
но на вярата пускат компас за посоки
А земята от синьо-зелено кълбо
се превръща на карта с милиони въпроси.
Ти си някъде там по големия свят.
И не знаеш за мен, но сънуваш ме нощем.
Сто звезди очертават заветния бряг,
а Луната е свила недоставени пощи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Random works
: ??:??